Улици, улици, улици
скитат дървета отсечени,
каменни пръсти разперват,
падат гнездата обречени.
Никъде, никъде, никъде
няма трева неотровена,
само надеждата стара
чака, дълбоко заровена.
Смее се, смее се, смее се
в мене неверникът болен,
сякаш единствено той
би си отишъл спокоен.
Улици, улици, улици
странно е всяко небе,
всеки изгрев е странен,
а го чакам
като малко дете.