Всички Самуилови войници
наскачаха от слепите си гробове.
Довяват ветрове редици
от мъката и от съдбата им.
Все някой тъпче по земята им,
прогледналите ослепява.
Българоубиец някой ходи
и споменът заравя.
И свободата сякаш води
с прободени очи.
Но никой не умира в срам.
Ще носи още Самуил
позора
сам.