Дали, когато се освобождаваш
от струпаните наслоения,
от навици, превърнати в окови,
от мисли и мъгливи изпарения,
когато виждаш дните нови
и пръснатите на парчета
следи от стереотипи и клишета
и в тях пристъпваш непохватно …
дали без памет медитираш
или се връщаш в себе си обратно
и простичко се преоткриваш.
Дали, когато се освобождаваш
проглеждаш или ослепяваш…
Вървиш и цялото небе
блести като пустиня бяла.
Посока няма в маранята.
Оформяш с двете си ръце
душа от пътя оцеляла –
безплътен образ в светлината.
И трупа пясъка безследно
на скитника предание последно.