Трябва да изстрадаш не само своите.
И техните сълзи.
Трябва да преглътнеш, че си нужна,
и ненужна.
И не можеш повече да защитиш
щастие, което
не е твое.
Трябва мълчаливо да вървиш
и да се отдалечаваш,
за да вървят децата ти сами.
И отново можеш да мечтаеш.
И да не забравяш.
Някъде почти наблизо, отстрани.