Романтиката на луната
е измислена от мрака на страха.
И от лицемерието
на сенки огледални.
Настъпва изгрева
към сгушените спални
и под лъчите му
забързаният Хомо фабер
подритва
недовършените сънища,
затиска бляновете с кламер
и прави път
през хилядите пътища.