„Четиресет и пет години стигат!“ –
поскачахме, щастливи бяхме,
за миг израстнахме,
простихме,
забравихме
и се прибрахме.
Побързахме да сложим
най-новите си дрехи,
да хвърлим всяка таратайка,
да се похвалим със успехи.
Разместихме като мозайка
духа на всяка политика –
в безчестие я подозряхме,
на улицата всеки се развика,
прегазихме я
и презряхме.
Не бяхме раснали свободни,
сами не сме се променили
и тъй мечтателни
и непригодни
останахме почти без сили.
Изпълнени със гняв и чувство
на неоценените ни мнения,
как с гражданско изкуство
ще бъдем в нови отношения.
За скраб натрупани,
се свличат с екот
по свлачището
ценности преоценени,
учудени от неочаквания преход
вървим като войници ослепени.
„И всички вкупом сме виновни!“ –
спонтанно депутат извика.
И всички опити
са пробни,
и грешна –
всяка политика.