Когато някой до теб
е слаб или болен
и има нужда от твойта ръка,
от твоята ласка в деня си безволен,
от твоите още бързи крака …
ти нямаш никакво право да легнеш,
ти нямаш право да бъдеш без сили,
не можеш да затвориш врата,
да побегнеш.
До теб са твойте обични,
твоите мили.
И дните прииждат по-бавни,
различни от стария ритъм
на твойта походка.
Животът е утро
без сън и разходка,
не чака, не обещава –
само те бута напред.
И какво ти остава:
любов и малко късмет.
Животът вече е твоята дреха –
нямаш право да се умориш
и да спреш,
нямаш право да търсиш утеха,
нямаш право
дори да умреш!