„Отечество любезно, как хубаво си ти! ….
И ние в тебе, майко, ще умрем чужденци! „
Ив. Вазов, 1882 г.
Тук съм се родила,
тук е моят род.
Затова си ми родина,
затова си ми народ.
И толкоз.
За какво ми е
някаква гордост.
В тебе гръмогласно
по площади се кълнат.
В твойто име други
обещават – да ги изберат.
Някои се хвалят,
че при тебе ще се върнат.
Други все повтарят,
че те помнят и на път.
А дали ще се обърнат,
за да ти благодарят?
По-добре е да не спорят,
по-добре да помълчат.
Сякаш някой ги разпитва,
сякаш мъчи ги вина,
гледат те и се обиждат,
че били на таз земя,
сякаш първи път те виждат.
С патос ти се възхищават,
и говорят, и наддават
кой е по-родолюбив.
А по пъстрите пейзажи
виждаме ли себе си самите
или българи ще бъдем само
някъде за чужденците???