Джагара, джугара.
Пийте бира.
Бигери, бигери.
Шкембето завира,
опашка голяма.
Джагара, джугара.
Смешна реклама.
Подскачаме радостни.
Колко е простичко
да сме щастливи.
Хора в метрото,
хора в ресторантите скъпи,
хора в коли
и пеша по площади –
добре облечени,
сресани, чисти,
донякъде здрави,
леко усмихнати,
леко намръщени,
често сърдити във къщи.
Тук-таме просяци, луди,
квартали опасни.
Има нещо сбъркано –
по статистика
сме най-недоволни
и много нещастни.
В тази несретна държава
толкова хора се срещат,
празнуват,
танцуват,
спортуват…
Джагара, джугара.
И на ъгъла пият бира.
Почивка отново плануват
и все нямат мира.
Нещо ги гони,
нещо тъгуват,
нещо им липсва…
И пътуват,
пътуват по пътища сиви.
А какво всъщност пречи
да са просто щастливи?…