Надеждата нищо не иска,
крачи боса и гола,
расте с всяка беда.
Тук нещо изплаче,
там нещо изписка,
носи цялата тежест сама.
Вярата нищо не иска
и не пита защо.
Броди и търси сърце,
уморено от опита,
да чака възмездие
за всичкото зло.
Разумът иска всичко.
Вечно задава въпроси
и оголва нещата докрай,
стои встрани и самичко,
смята и слага своята мяра,
но остава без надежда и вяра.
А животът е воля.
Жадно, ненаситно поглъща
и надежда, и вяра, и разум,
и гасне. И пак се завръща.