Македония,
затворена в своите рани,
настръхнала,
тъпче спомени,
сякаш се брани.
Някъде има гроб
на моята баба –
но там, спомен няма.
Някъде някой зарови
надежди, кръв и борба,
но сега
поколения нови
гробове нови копаят,
старото име
със старите букви чертаят.
Може би
така защитават
бъдеще още несбъднато
и съжителство непростимо.
Земята още преравят,
където корени здраво са впили
едно минало неразделимо.
И още
не са ни открили…