На майка ми и всчики,
които загубих…
Отиде си и ти
във вечността.
Заспа.
И тук не се завърна.
В душата ми
отвори бездна.
Повиках те,
не ми отвърна.
В краката ми
се рони пропаст.
Вървя
като чели потъвам
и все към спомени се връщам.
Какво със себе си
да правя,
когато теб те няма?
Вървя
и се обръщам.
И на децата си
какво ще давам,
когато бавно,
бавно изоставам?
Вървя
и в тяхна сянка се превръщам.