Небето ме обгръща и пленява.
Под него се чувствам прашинка.
И всичко се смалява.
Животът и смъртта
докосват безкрая,
над облаците някъде се пръскат,
докосват се, издигат ме,
от корените ме откъсват.
И нищо не остава.
Душата ми
проплаква тихо.
но предпазливо извисява
последното останало
човешко чувство.
И предизвиква вечността
с плах опит за изкуство.