Звезди пронизват
нощното небе.
Притегля ме
бездънната им самота
и знам, че й принадлежа.
Че нещо тука се е случило –
какво от това?
Неземни и несъпоставими,
за тях оставаме незрими.
Вселената не е
животът на една планета.
Ако погледна отвисоко
над земното страдание,
не знам, от смъртния си опит,
излъчват ли
душите ни сияние.