Не вярвам,
но усещам смътно –
дедите ми
отнякъде ме наблюдават.
Изпратих ги
дълбоко под земята,
а те до мен остават.
На мъртвите
дължим живота и следата,
в която е започнат пътя
и странно ме напътстват.
Не вярвам,
че ги няма,
не вярвам,
че отсъстват.
От мъртвите
какво остава?
Не знам, но ги усещам.
Умират само от забрава
и затова ги търся
и посрещам.