Аз вървя анонимен,
булеварди широки.
Всеки поглед е свел.
Чувствам се малък и свиден.
Падат сенки високи.
Като капка в поток
аз потичам надолу,
невидим в градскя смок.
Под небето пустеещо, голо
може би съм им нужен.
И самотно се взирам –
сякаш се движим задружно,
а друг не намирам.
Нижат се жадни кервани
от забързани хора.
Като в кръг омотани,
като в двор на затвора
крачат един подир друг
и не питат защо
съм пред тях и напук
гледам право в очите,
топли с тъга и добро.
Вятър отвял е сълзите
и ни блъска без цел.
В свят обвързан, взаимен
всеки поглед е свел..
Аз вървя анонимен.