На Борис
Когато си отиде
другаря ми в живота,
в ръцете ми остана
малка броеница,
една възглавица, лъч лунен,
лъжица, вилица, паница
и вяра, малко закъсняла,
че ти си тук, не си загубен.
В прозореца нощта е спряла,
часовникът се престарава
от болката да се отдалечи.
В захвърлената броеница бягат
зрънцата й като сълзи.
Навярно по душата ти ще падат
следите ми от идващите дни.