Да се събудиш е прекрасно,
дарен от бога ден.
Дъхът в гърдите страстно
светът издишва в мен.
И все наесен моят път
в завой нанякъде отива…
Гнездо в самотния си кът,
оголено, в листа се скрива.
Дали след прелетните птици
мечтите ми събудени трептят,
трапосвам с острите карфици
крила, които не летят.
И всяка сутрин с листопада
деня събуден оценявам.
Дори и нищо да не дава,
с това събуждане оставам.