Помниш ли
онова езеро
с белите лилии,
кръгло като луната
и с тъмнозелени листа.
Там запалихме
първи цигари
и мечтите ни
бяха невинни.
Тайно откъснах една –
до леглото ми
като жива звезда.
Пейките вече са стари,
но цъфтят
познатите лилии,
прецъфтяват.
Идват отминали мисли –
някои сбъднати,
други остават.
Падат листата
замислени,
трупат следите
забравени.
Тук южен вятър
ме върна,
застудя
и гръб ми обърна.
Пак откъснах една –
с мен като нова звезда.