Сутрин рано
в тъмнината
преди изгрев, преди пролет,
над кокичета високо
първите любовни песни
птиците повтарят.
И сама из небесата
неусетно, необхватно
като прах душа прелита
над изминатия път.
Няма сянка над земята,
висне немислим безкрай.
Преди изгрев, преди пролет,
тъй невидим под луната,
надживял и надизплакал
младост, смърт, раздели
над живота си високо
присмехулно се поглеждаш.
С първите лъчи изгрели –
там, надолу се повеждаш.