На белия лист
какво ще напиша?…
Чувствам го как трепти
и ме вика, и диша –
молитва, изповед
сълза, усмивка, завещание –
пълзи като гъсеница
едно натрапчиво призвание.
И някъде само пътува.
Душата ми е лист хартия,
надупчена от букви и слова.
Дали наистина си струва?
Ще я разлистя, ще изтрия
натрупалата се тъга.
Когато я почувствам
като птица,
на празен лист ще се подпиша,
като крила ще го извия
ще затрепти, ще ме повика
и ще диша.
Душата ми е лист хартия –
ще полети, ще се разпери,
на вятъра ще се остави
и стих безмълвен ще намери.