Дървото, което стърчи най-високо,
дървото с дебелия ствол –
поема си въздух дълбоко
и с въздух изпълва света.
Дървото с най-дългите клони,
дървото с най-стара хралупа,
през времето бяга и гони
на слънцето първия лъч.
Дървото с най-здравия корен,
дървото с най-плътната сянка,
примамва залеза морен
и скрива се в нашия сън.
Дървото само под небето,
дървото над нашия гроб,
кога ли ще пръсне сърцето
стрелата на буря случайна.
Дървото, с което поемаме дъх,
дървото на древност и тайна,
разперило пръсти широко,
посява семе в земята.
Отново
високо, високо… ,
където следи светлината.