Когато протегнеш ръка,
за да спасиш,
да помогнеш,
да утешиш и погалиш,
сълза да изтриеш,
в тъга да разсмееш.
Тогава и само тогава
ти си човек.
Не давай съвет,
не слагай присъда
не искай отчет.
Прави каквото умееш
И това е достатъчно.
Сам ти да си лек
на болест,
която ни мъчи,
на страх,
забил се дълбоко,
на крах,
безнадеждно изпълнен.
Не питай защо,
къде, кой и как.
Безмълвен и тих
напред пристъпи.
Защото си тук,
защото те има
ръка протегни.
И това е достатъчно.