На Борис
Как се обичахме,
как се разбирахме …
И сега
всеки миг
знам какво би изрекъл,
как би ме галил
и разсмивал в захлас.
Не просто любов,
а близост без страст
и пълно доверие,
с което всеки над другия
имаше власт
в едно странно безмерие.
До гърба ти,
допряла глава,
и сега бихме гледали тихо
луната над нас.
Вечер пак ме следи
и втренчено поглежда.
И те виждам –
зов и обич с надежда.
Топлината на твоето рамо
днес е нежна постеля –
не изстива,
в мойта длан се запазва.
Как се обичахме само…
а луната пак се показва.