Вашата история
не е наша история.
Нямаме общи спомени,
нямаме общо чувство.
Обективните факти
безмълвни
от историята правят
изкуство.
Старите надписи не говорят –
някой трябва да ги чете,
някои усилено спорят,
друг ще ги погребе.
Обща история няма,
колективнта памет е мит,
всеки носи своята драма –
болка в камъка скрит.
Братя разделят се,
приятели страдат,
всеки има какво да разкаже.
По тъмно над общия гроб
цветята отделно полагат.
Над древния жертвеник
вие се дим –
фортуна, хонор и глория.
Всички пътища водят
към Рим.
За да има държава
трябва много,
много история.