Тези облаци гледах
като малко дете –
бели, пухкави, нежни
и си мислех, че бог е зад тях.
Тези облаци гледам
в същото синьо небе –
бели, невинни, без грях.
И си мисля, че мъртвите
ме гледат отзад.
Бели облаци – стари познати.
С вас мечтаех,
с вас тъгувам сега.
И по вашите вечни пътеки
търся утеха в света.
Вече и аз като вас
преминавам
и падам с дъжда.