Душата ми не иска да заспива,
душата ми нащрек стои,
отделя се от мен, отива
към свои недокоснати мечти.
Душата ми – прашинка от простора,
посипва своята надежда
по пътя ми, по идващите хора.
Очаква ме и ме поглежда.
Промъквам мойто старо тяло
до нейните разперени крила.
Когато времето е отлетяло
до мен остава само тя.