Последните дни са дните,
с които ни помнят.
От мечтите трохите се ронят,
идва ден за бастун и подкрепа.
На дансинга други вечер танцуват.
Животът ти вече е само във шепа.
Воюваш с изгрева,
минутите бързи тъгуват.
С най-новите дрехи по тротоара
се вливаш в тълпата усмихнато,
достойно следваш сянката стара.
В душата виси едно празно бесило,
а бесни котки дерат по съня ти,
някъде влюбени още мечтаят,
а ти живота си стискаш
да не стене, когато кърви.
Трябва само да искаш
и ще тръгнеш в нощта
да изплачеш тъгата
в потъмнелия град,
като куче да виеш,
да гориш като жажда и глад.
А луната ще спусне
свойте бледи лъчи –
колко жалък за тази вселена си ти.