Не можеш да разкажеш
същината на живота си,
ако не си се научил да обичаш.
Има сърца,
в които докрая се вричаш
и път, извървян в самота.
Някъде ритал си камъни,
другаде търсил си брод,
гневно смачкал си някого,
но и теб са те мачкали …
За едната си вяра
бил си на всичко готов,
без надежда си страдал
и спасен от любов.
Те не знаят твоята младост,
нито дръзкия бяг и копнеж.
Много дълго търсил си дом,
място – накрая да спреш,
да окапе твоята пот.
Ще оставиш след себе си много следи
и това ще е твоят живот.
Ще събират старите вещи, имоти, пари,
много снимки и спомени мили,
но какво, какво ще си ти,
и кое твоите мисли са скрили?
Ден след ден ще трупат забрава,
най- съкровеното чувство
зад портрета застава,
когато душата мълчи,
а думите стават изкуство.