Когато съм сама
срещу края
и животът сбогува се с мен –
трябва да изживея
всеки ден,
всеки ден.
Трябва да го извая
като мраморен път,
като бог нероден
своя свят да гадая.
Всяка глътка е сладка,
всеки миг е щастлив.
Може би дълга,
може би кратка
е съдбата ми в края.
Но е истински изгрева,
нов и красив.
Ще залезе ли някога
без да узная?…