Докато има свят
война и мир ще се редуват,
добро и зло
ще се преливат, ще рисуват
все тази драма всечовешка –
на божи син ли е духа ни
или вселенска грешка.
Докато има хора, има глад
и нищо, нищо не достига –
един универсален постулат.
Готови за войната справедлива,
мирът с оръжие постига.
Все по-натрапчива и безполезна
и политически коректна реч –
историята като гладна бездна
поглъща всички идеали,
а жертвите им се заравят
под паметници и провали.
Докато има свят
човекът ще изгражда
от своя облик – свой кумир –
ще го въздига и ще го огражда,
ще го налага и разнася на война…
ще го изгуби в мир.