Била съм се родила
във този ден и този час…
Без право на закрила,
без правото на глас.
Над мен са бдяли разни сили,
инстинкти разни са ми дали път
и разни богове са ме открили
по жертвеници да ме изцедят.
Била съм в майчина утроба
до онзи ден, и онзи час.
Но ще си влача чак до гроба
въпросът – кой съм аз?!
Усмихнати сърца ще отразявам,
прераждайки се от мечти
и всеки път се появявам
пред себе и – но кой си ти?!
Била съм някъде в небитието.
С живот дарена, някак гордо
прекрачвам времето, където
ще чакам себе си безотговорно.