Последните ми сълзи се стопиха
в онази празноскитаща се нощ,
когато старите мечти не ме откриха –
аз режех лук с готварски нож.
След лутане в посока друга
те тръгнаха, а аз останах тук –
любов на теб, на друг – услуга,
трохи на гълъба, на тишината – звук:
докато всичко земно подредя
нощта ще дойде за отмора
и вместо вик на падаща звезда
ще ме събуждат падащите хора.