Колко дълго се любихме,
впити един във друг
като на живот и на смърт –
да изпия твоята болка,
да изпиеш моята болка,
да изпием всичката болка…
Колко много сме тук –
мълчаливо един до друг
като ранени ветерани –
да превържа твоята рана,
да превържеш моята рана,
защото всичко е в рани…
Колко още сме ние,
в стъпка един зад друг
като уморени алпинисти –
твоят връх ще се скрие,
моят връх ще се скрие
и ще останем ние!