Не забравяй – ние не сме изначални,
нито свързани като корен и плод.
Дните са колкото капки банални,
толкова дълъг гердан от живот.
Потъмняват стъклата.
Паяжините спускат ресници към нас.
Ставаме корени там под земята,
където тече най-тъмната страст.
Ставаме все по-жестоки и по-плодоносни
за всичко, което допираме.
И звездите вече не са съдбоносни –
двамата тихо, подмолно се сливаме.