Картина на българското дисидентство
Помним достатъчно,
почти непокварени,
без поглед назад, където опарени,
нашите спомени спят покосени
от много мечти –
до една неродени.
Знаем достатъчно,
без да сме пробвали,
всичко, което сме искали скрито.
И вървим, и до днес не оспорили,
че сме мост над река без корито.
Можем достатъчно,
без да успеем,
да прехвърлим отсрещния бряг.
И така между вас ще живеем
в един изоставащ
преходен впряг.