Болестта те разяжда.
Волята волево се разхожда
в кръга на стар пепелник,
кръжи по ръба на пълната чаша
и гласът прелива от вик:
„Ще се видим, разбира се!”
Болестта те променя.
Близките близки откъсват
парченца от време,
диетична диета се сменя –
спасен без спасение….
Само „аз-ът” пълзи недокоснат
под бастуна на куцо лечение.
Старостта е война
и когато си плячка,
живееш в примирителен мир
с всички навици вредни.
На безмълвния алчен Всемир
хвърляш мечтите си дребни.