Защото всичко се повтаря,
по-тежко двойно се стоварва.
Защото всичко е до края,
по-дълго двойно се изкарва.
Защото опитът ни учи,
последна крачка ни е рискът.
Мълчанието революционизира
всеки миг различно.
Защото пак се ожаднява,
човекът същата вода ще иска.
Защото трябва ни защита,
подсвиркваме си със уста.
Защото почваме отново,
от болката извира красота.