Тук на въздух,
където хората се разминават,
аз чувствам свойта нищета
стотици пъти умалена.
Какви звезди, каква луна
с такъв неоснователен възторг шептите,
когато върху улицата влажна
десетки стъпки стенат неоткрити.
И аз край тях без болка си представям
с какви надежди съм била родена
и как те още дишат като вятър
през устните на живата Вселена.