Ботевско
Моят глас полита
в някаква кутия,
пада, с други се оплита.
Списъкът виси с ония –
техните синчета.
Глас без помощ,
и пустиня, вият псета.
И не мога да открия
бил ли е или напразно
се е шмугнал в гласовете,
процедура или нещо важно
в дъното крещи: „Бъдете!”.
Плащаме ужасен данък
с безпросветна свобода
и влекат ни като камък
пренаписани права.
Не съзирам като Ботев
образа на свой народ,
който ражда синове
и ги тачи, тачи и зове.
Още гарван грозно грачи,
тежко слънце ще ни смаже,
а народът нявга
може би ще се изкаже…