Залез, плиснал червено в кръвта.
Тъмнозелена нощната сянка
търси своето тяло.
Свети душата, свети до бяло.
Синкавострашна трепти тишината.
Острожълто безплодното вие.
Капе сивкаво време в стъклата.
Чернокаменна тежест посятото крие,
Полуистина в бледоцветисто
хоризонта прозрачен обвива…
Но в кафяви петна от цигулки
пъстрото тегли една перспектива
към лилавобезкрайния ъгъл,
във който
всичко е бяло и всичко се слива.