Безумно и неистово те искам,
в ръцете ти доверие разстилам,
до тебе плътно се притискам,
целувам те. Не спирам.
Завръщам се и те обичам,
обичам те, а не обещавам,
че няма пак да се затичам
в нощта. И ти се отдавам.
Отнасям твойта топлина
и вече почва да боли.
Защо запали светлина,
когато нещо ни дели …
И дълго, дълго ще потъвам
в обятията възкресени,
ще се събуждам, ще се спъвам –
прокълнати ли сме
или спасени?!