Над облаци простор открила
с най-тъмносини езера,
България, изтеглена от Рила,
достига свойте небеса.
Тук няма Зевс и богове,
дори Орфей тук не е пял.
По остри, бели върхове
самият Космос се е спрял.
Един отшелник тук е бил,
оставил царствения си завет
и някъде в горите скрил
безсмъртието на поет.
На Вазов „рилската пустиня”
все още в тих и девствен мир
шепти за нашата светиня
под глъчката на своя манастир.
