Вестник „Знаме“,брой 34, 1993 г.
Има една приказка – не човек, а документ. Точно тези, които ни държаха под най-строг контрол – с досиета, жителство, адресни регистрации, кадрови справки, ЕГН и т.н.; точно тези, които щяха да механизират и компютъризират информацията и нацията, все още си позволяват да отговарят „няма документи“, чувствайки се недосегаеми и вечни. А щом няма документи – няма история, няма имоти, няма хора. Тях наистина ги няма. Убити без съд и присъда! Заколени, пречукани, удушени! Месо за свинете! кости за археолозите! Спокойствие за строителите на социализма!
Но историята не се чете – тя се разказва, тя е в спомените и в сърцата. Това, което е било, е било и без доказателства и ще бъде дотогава, докато има наследници на бащи без гробове, на майки без имена, на братя и сестри без образ. Наследници на една пустиня от риторични въпроси и присъди без следствие.
Неизброими са съдбите нахората, които и до днес не знаят, но искат да кажат. И на такива, които знаят, но не могат да докажат; знаят, но не искат да кажат; знаят, но го казват иначе, не знаят, но знаят какво трябва да знаят, знаят и не знаят… Истината на нашето превъплъщение и страх, на нашето достойнство и мъка сме всички ние. Делата на цяло поколение дълго ще образуват съдебни дела под номера а свидетели и лъжесвидетели ще трупат новите архиви на срам и безсрамие. Журналисти и лъжежурналисти ще потапят перото си в тези оазиси на сензацията, документирайки доказателствата на собствената ни безизходица. Защото един главен прокурор съд не прави. Една конституция не ражда демокрация. Един парламент отвори говорилнята на страстите и изгони морала по площадите.
Лабиринтът на нашето близко познание има само един изход – тоталното премахване на Закона за народния съд, тоталната реабилитация на „неизвестно“ изчезналите, тоталното произнасяне на точна присъда над тоталитаризма.
Справедливостта е конкретна и точна – тя има значение тук, и сега! Останалото е натрупване или забрава. И двете са еднакво страшни. Ние сме тези, които трябва да изпишем истината, за да не се превърне в легенда. Утре справедливата гордост може да влее в децата ни една парадна суета на неизживяната разплата, може да се превърне от обвинение в престъпление, може да прехвърли границите на реалността и да създаде нови герои на нова лъжа. Чистото име на свободата се носи от хора с чисти имена.
Историята е доказала, че това, което се предава от поколение на поколение по безписмен път, се помни по-добре и по-дълго, по-вярно и по-същностно. Изгорените архиви и засекретени документи ще подхранват любовта и омразата и няма да има съд, който да докаже, че нашите още незавършени дела всъщност не съществуват. Защото ние сме тук. И децата ни са тук – като аргумент на това, което е било и което ще бъде. Деца на нашите дела.
|