Вестник „Знаме“, брой 43, 1993 г.
Всичко е било толкова просто и бързо и затова още по-страшно и трагично: Гаврил Добрев от с. Байлово – търговец на добитък, 64 дка ниви и 20 дка ливади, две селски ръце, къща, жена и челяд.
1945 г. лежи във военна болница, където е опериран. Без обяснения, по донос на съселяните си, че е чорбаджия, го взимат и затварят в участъка на Елин Пелин. Синът му Добри Добрев току-що се е върнал от фронта и отива при Переновски – тамошния началник на милицията. Отговорът е: „Ако много питаш и ти ще отидеш при него“.
Днес убиецът на Гаврил Добрев е жив и здрав – живее в София, гара Искър, ул .“Абдовица“ 195 -това е Сава Димитров, който с ритници е отворил прясната рана на дядо Гаврил, от което той още същия ден умира в участъка. С него в килията е бил и племенникът му – Иван Китов, който по-късно занася шубата на чичо си на неговото семейство в с.Байлово. Сава Димитров отс.Караполци е познати като червения капитан в Ловеч, където умъртвява над 40 затворници с чуковете, с които те работят. Помнят го и хората, пострадали от него в родното му село, но много от тях още страхливо мълчат.
„Аз знам убиеца на баща ми – разказва бай Добри. – Отидох при него да ми каже къде е гробът на баща ми, за да заровя костите му при тези на майка ми. За него исках да свидетелствам по делото за лагера в Ловеч – писах молба до Министъра на МВР, но нито ме повикаха, нито ми отговориха. И за баща си не научих нищо повече – от архивите на МВР получих потвърждение, че баща ми е убит без съд и присъда, но нямали други данни, включително за моето и на семейството ми изселване. Така и до днес не мога да си уредя документите, че съм наследник на баща си. Нямало ме в регистрите. Кметът на с.Байлово Никола Ангелов отказва да ми признае правата въпреки нареждане номер 11362/93 на Главна прокуратура от 1 .VI.93 г. Изселваха ме, съдиха ме, уволняваха ме, а в архивите им ме няма ни за имоти, ни за жителство. Аз искам удостоверение, че баща ми е убит, а те ми дават документ, че не е осъждан. Какъв цинизъм!“
Архивите са мъртви. А Сава Димитров вдига рамене срещу Добри Добрев: „Мътни времена… Не мога да ти помогна“. Тази мътилка още запушва гърлата ни и ни превръща в безгласни фибри на отпушената стихия. Малко са тези, които познават убийците на бащите си, много са тези, които не знаят гробовете им и гробарите. Защото времената винаги са мътни. Сега – още повече. И това оправдание звучи като наша съвременна интерпретация на мисълта на Левски: „Времето е в нас и ние сме във времето – то нас обръща и ние него обръщаме.“ Затова бавно и упорито като него ще обикаляме цяла България, докато проговори земята под стъпките ни и поставим знаците на общото ни пречистване. Тогава времето ще е наше.