Душата ми е лист хартия –
ще полети, ще се разпери,
на вятъра ще се остави
и стих безмълвен ще намери.
––––––––––––––-
Раздел 21 от стихосбирката „Там, където свършвам“
На Борис
Когато си отиде
другаря ми в живота,
в ръцете ми остана
малка броеница,
една възглавица, лъч лунен,
лъжица, вилица, паница
и вяра, малко закъсняла,
че ти си тук, не си загубен.
В прозореца нощта е спряла,
часовникът се престарава
от болката да се отдалечи.
В захвърлената броеница бягат
зрънцата й като сълзи.
Навярно по душата ти ще падат
следите ми от идващите дни.
Купих си гривна –
евтина, но ефектна.
Купих си бира –
студена, наливна.
Слънцето пекна –
есенно и гальовно.
Огледах се плахо –
простор и омая.
И помислих виновно:
„Не моля, не питам,
остарявам полека,
а безгрижно преплитам
надежда за няколко века“.
Всеки човек
може да носи
непоносимото даже,
ако има любов.
Когато е спомен
гали в нощта,
в дъха ти се вмъква
на всичко готов
и винаги с тебе,
възкръсва в живот.
Угаснеш ли,
някой ще носи
по пътя си нов
непоносимото даже,
за да знае
какво е любов.
Никой няма да те види
в нощта на твоите сълзи.
Когато болката се връща
и бавно те души, души,
и самотата те прегръща.
Изгубих ви – един подир един.
Виновно хвърлям фас на гроба,
насреща ми – живот неустоим.
Оглеждам непознати хора
и непозната си отивам.
Тук няма кой да ме последва.
Приижда ден и се отвивам
и няма с кой да споделя,
че още будя се щастлива.
Сълзи и дъжд – небесен дар,
виновна радост, че съм жива.
На Борис
Смъртта не може
да открадне памет,
животът само
може да я стъпче.
Смъртта не може да отнеме
щастливите ни дни
и нашто време.
Смъртта е онзи път,
по който
все някъде ще се намерим,
дори да няма ад и рай,
дори да сме безчувствени
в земята …
Все някой в спомен
ще ни свърже,
за последно,
и заедно
ще го погледнем.
Мъж по стълбите с количка.
„Да ви помогна!“
„Не, благодаря.
Помогнете на жената със торбата“
Изкачих торбата. А след мен
креташе жената.
Просто като всеки ден.
До количката мъжът е спрял.
В почуда: „Никой досега
не ми е давал помощта си“
Гледа, гледа като невидял.
Млад мъж срещу жена –
не твърде млада.
Помощ. Като фар на светлина.
Стълби, хора – някой ходи,
някой пада.
Гледа и мълчи.
Случка като прелетяла птичка
над замислени очи.
Заради една количка.
Заради една количка Read More »