Всеки да има хляб, обич и дом,
всеки по своята мяра да учи,
всеки да спазва ред, обичай и закон,
от властта да не чака комат да получи.
Всеки да може по пътя си сам
да направлява свойта съдба,
да не бъде ни малък, нито твърде голям,
господар в своя залък и свойта земя.
Да притежава богатство заслужено
дори само колкото шепа,
да има цялото време отслужено,
да носи само своята дреха.
Ще си избереш тогава държава
по тъмното спокойно да вървиш,
да не ограбва, и да не раздава
и да не й благодариш.
Тогава свой народ ще имаш,
ще наречеш земята си родина,
гнездо ще свиеш пролетта
и ще останеш цяла зима.