Човекът е душа от корен –
откъсва се, пилее се и скита,
но в неговия дом затворен
остават всички цветове.
Отнякъде обидно се забива
на „копеле” подхвърленото острие.
А цял народ се скрива
по пътя на бивака
и трупа огрева за зима.
Една история, която
един Отец си има
и Майката – една Родина
все още пред бесило
на свой единствен син.
Земя с настръхнало котило,
в която времето обвива
напуканите ни нозе
и плахо се присмива
страхът от сляпото сърце.
Народ от какавида,
разперил някога крила,
извива грозно от обида
гъсеничната си снага.