В шир от плячка и пирати
трепкат твоите очи.
Има някакви координати –
бряг на залив и мечти.
Но не бързам да се върна
в този кът успокоен.
Правя опит да обърна
прилива отдалечен.
Още плувам и не зная
стига ли ми слънчев дом
или риска на безкрая
е вроден като нагон.
Някой просто се пече
и поглъща светлината.
Време в пясък не тече.
И потъвам в дълбината.