Чакалнята
трепери от въздишки.
Огъната от куфари и чантички.
Единият си крак издала е напред
и сто очи следят
огромното си тяло накъде ще наклони.
Поскърцва със фъстъци.
И вика „Сладолед“.
Чак страшно да ти стане
от шум, досада, скърцане и смет.
До мен седи военен.
Надникнах в неговото дуло.
И там видях последното очакване
на всичките осъдени на неизвестност.
И на бъдеще. И на протакане.
И на безсмъртие с пожизнени награди.
А моето око се разшири като чакалня
за всичките кръжащи лешояди.